Данък при източника

Данъкът при източника е данък, който се налага върху доходите, които се разпределят от местни лица към чуждестранни лица. Този данък се удържа от лицето, което изплаща дохода, когато получателят на дохода е чуждестранно лице и не разполага с място на стопанска дейност в Република България.

Доходите, за които се удържа данък при източника, включват:

1. Дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от български юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица и на местни юридически лица, които не са търговци.

2. Лихви.

3. Авторски и лицензионни възнаграждения.

4. Възнаграждения за технически услуги, включително монтаж или инсталиране на материални активи, както и консултантски и маркетингови услуги.

5. Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.

6. Възнаграждения за управление и контрол на български юридически лица.

7. Доходите от наем и разпореждане с недвижимо имущество.

8. Неустойки и обезщетения, с изключение на застрахователните обезщетения.

9. Доходи на чуждестранни юридически лица от държави с преференциален данъчен режим, наричани офшорни зони.

Данъчната основа за определяне на размера на данъка при източника обикновено е брутната сума на дохода, но има изключения за някои видове доходи, като например при доходи от ликвидационни дялове, където данъчната основа се определя като разликата между пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете.

Данъчната ставка за данъка при източника зависи от вида на дохода:

• За доходи от дивиденти и ликвидационни дялове ставката е 5%.

• За всички останали видове доходи, ставката на данъка при източника е 10%.

Декларирането и внасянето на данъка при източника се извършва на тримесечна база, като срокът за внасяне зависи от тримесечието, в което е удържан данъкът. Например, ако решението за разпределение на дивидент е взето през второто тримесечие, данъкът трябва да бъде деклариран и внесен до края на следващото тримесечие.

Международните данъчни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) са в сила между Република България и множество други страни. Тези спогодби имат за цел да установят правила за облагане на доходи и печалби при разпределение между лица от съответните страни. Спогодбите могат да предоставят по-ниски ставки на данък или дори да освободят определени видове доходи от данъчно облагане, в зависимост от съдържанието на всяка спогодба.

Тези правила и процедури се изпълняват съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и съответните спогодби, а сроковете за деклариране и внасяне са стриктни и зависят от тримесечието, през което е удържан данъкът. В случай на неправомерно удържан данък, получателят на дохода има право да иска възстановяване на данъка от Националната агенция за приходите (НАП).