Водене на счетоводство по граждански договор

Водене на счетоводство по граждански договор

Основни характеристики

Гражданският договор, който се регулира от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ), е споразумение между страни, което урежда техните взаимоотношения. В контекста на трудовото право, този вид договор се нарича “договор за възлагане”. Той се сключва между две страни, известни като възложител и изпълнител. Обикновено този договор се използва за изпълнение на конкретна работа или предоставяне на определена услуга, която възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да я изпълни при условията, предвидени в договора.

Според ЗЗД и ТЗ, гражданските договори могат да бъдат няколко вида, включително:

  1. Договор за поръчка.
  2. Договор за изработка.
  3. Комисионен договор.
  4. Договор с търговски пълномощник.
  5. Договор с търговски управител.

При сключването на този вид договори, са необходими няколко задължителни реквизита, включително:

  1. Видът на услугата или работата, която трябва да бъде извършена.
  2. Установен срок за изпълнение на услугата или работата.
  3. Определени права и задължения за възложителя и изпълнителя.
  4. Размерът и срокът за изплащане на съответното възнаграждение.

Тези задължителни елементи на договора помагат за яснота и прозрачност във взаимоотношенията между страните и предпазват интересите им.

100% Безплатна консултация от наш експерт!

Кликнете върху бутона отдясно, за да научите повече за уеб дизайн и начините, чрез които можем да помогнем на бизнеса Ви да изпъкне онлайн!

РАЗЛИКА В ДОГОВОРИТЕ ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР

Различия между граждански и трудов договор

Основните разлики между трудовите и гражданските договори са следните:

  1. Законова регулация: Трудовите договори се регулират от Кодекса на труда, докато гражданските договори са предмет на правилата в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ).

  2. Прехвърляне на права и задължения: По трудов договор, правата и задълженията не могат да бъдат прехвърляни на трети лица. В случая на граждански договори, прехвърлянето на права и задължения към трети лица е възможно съгласно ЗЗД.

  3. Регистрация: Трудовите договори трябва да бъдат обявени в Националната агенция по приходите в определени срокове, докато гражданските договори не изискват такава регистрация.

  4. Срок на договора: Гражданските договори често се сключват с определен срок за изпълнение на работа или услуга, докато трудовите договори могат да бъдат безсрочни.

  5. Работно време и място: Трудовите договори обикновено определят работно време и работно място, докато гражданските договори не съдържат такива изисквания, освен срока за изпълнение.

  6. Плащания: Трудовите договори включват редовни месечни плащания, докато гражданските договори могат да бъдат възмездни или безвъзмездни.

  7. Закрила и права: Трудовите договори предоставят закрила по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, както и права като платен годишен отпуск, болнични и други. Гражданските договори нямат подобни правила и закрила.

  8. Минимално възнаграждение: Трудовите договори са свързани със законово определено минимално възнаграждение, докато гражданските договори нямат такова ограничение.

  9. Здравословни и безопасни условия: Правилата за здравословни и безопасни условия на труд се прилагат само към трудовите договори, а не към гражданските.

  10. Осигурителни вноски: По трудовите договори се извършват осигурителни вноски за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. Гражданските договори не включват такива вноски, и изпълнителите по тях нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

  11. Трудов стаж: Изпълнителите по гражданските договори не натрупват трудов стаж, само осигурителен стаж.

  12. Рискове: Изпълнителите по гражданските договори са по-малко обвързани с рискове в сравнение с работниците по трудовите договори.

Осигуряване

Задължителните осигурителни вноски за лицата, които работят по граждански договор и имат осигурителен статус през месец, в който този статус е постигнат на сума равна или по-голяма от минималната работна заплата за страната (която за 2021 година е 650 лева), включват следните съставни части:

  1. **Фонд “Пенсии” на ДОО (Държавно обществено осигуряване) – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата родени преди 01.01.1960 г.):

    • Осигурителната част: 11,02%
    • Осигурената част: 8,78%
  2. **Фонд “Пенсии” на ДОО (Държавно обществено осигуряване) – за инвалидност, общо заболяване, старост и смърт (за лицата родени след 1959 г.):

    • Осигурителната част: 8,22%
    • Осигурената част: 6,58%
  3. **ДЗПО (Допълнително задължително пенсионно осигуряване) – за лицата родени след 31.12.1959 г.):

    • Осигурителната част: 2,8%
    • Осигурената част: 2,2%
  4. ЗО (Здравно осигуряване):

    • Осигурителната част: 4,8%
    • Осигурената част: 3,2%

Тези вноски се изчисляват въз основа на дохода на лицата работещи по граждански договор и се изплащат съгласно действащите законодателство и тарифи.

адължителните осигурителни вноски за лицата, които работят по граждански договор и имат осигурителен статус през месец, в който този статус е постигнат на сума равна или по-голяма от минималната работна заплата за страната
Изпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред Възложителя информация за техния осигурителен статус и други основания, които могат да влияят на изчислението на хонорара.

Изчисляване на и деклариране на изплатени суми по граждански договор

Изпълнителите по граждански договор са задължени да декларират пред Възложителя информация за техния осигурителен статус и други основания, които могат да влияят на изчислението на хонорара. Важни аспекти, които трябва да се имат предвид при изчисляването на хонорара, включват:

  1. Самоосигуряващи се лица: Лицата, които са регистрирани като самоосигуряващи се лица, получават брутната сума, указана в договора, без удръжки за осигуровки и данък. Те са отговорни за плащането и декларирането на своите месечни осигурителни вноски и данъци.

  2. Лица с доход под минималната работна заплата: Лицата, дори и ако са осигурени по няколко основания, като общата сума на тези осигурителни вноски е под минималната работна заплата (650 лева за 2021 г.), не трябва да внасят допълнителни осигурителни вноски.

  3. Максимален осигурителен доход: Лицата, които са осигурени по няколко основания, са задължени да плащат осигурителни вноски само до максималния осигурителен доход за страната, който за 2021 година е 3000 лева. Това означава, че ако лицето вече е осигурено на друго основание и неговият доход достигне горната граница от 3000 лева, няма да бъдат удържани допълнителни осигурителни вноски върху допълнителните възнаграждения по гражданския договор.

  4. Пенсионери и здравно осигуряване: Пенсионерите, работещи по граждански договор, трябва задължително да бъдат осигурени за здравно осигуряване, ако техният осигурителен доход е равен или превишава 650 лева. Въпреки това, те имат възможност да изберат дали да плащат осигурителни вноски за фондовете на ДОО и ДЗПО.

  5. Нормативно признати разходи: Гражданските договори предвиждат нормативно признати разходи (суми, които не се облагат с осигуровки и данък), които обикновено са в размер на 25% за доходи от свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тези нормативни разходи се изчисляват и използват при облагане на осигурителни вноски за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

  6. Декларации и срокове: Осигурителните вноски се декларират месечно от Възложителя с помощта на декларации образец 1 и 6, внесени до 25-то число на следващия месец след изплащането на възнаграждението. Данъкът се декларира на тримесечие със съответната декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Изпълнителите по граждански договор са също така задължени да подават годишна данъчна декларация до 30 април на следващата година, в която включват доходите си от всички правоотношения през предходната календарна година. Това изисква, че всеки работодател или възложител трябва да издава служебни бележки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за да се документират изплатените суми на изпълнителите през годината.

Свържете се с нас
за БЕЗПЛАТНА консултация!

Call Now Button